Двата благородни елена стояха с наведени глави на 7-8 метра един от друг. Никой от тях не желаеше да отстъпи. Едрите двестакилограмови мъжкари се чувстваха в пълната си мощ в началото на брачния период. Напрежението растеше. Сякаш по команда изпод копитата им се разхвърчаха чимове трева и в титаничен сблъсък рогата им се удариха. Звукът от сблъсъка предвещаваше тежки травми.
Секунда след удара опитните противници се опитаха да си нанесат вторични, но не по-малко опасни. След успешното блокиране и от двете страни животните се разделиха. Отдалечиха се на десетина метра един от друг и задишаха тежко, пускайки пара през ноздрите в хладната септемврийска сутрин, наподобявайки парни локомотиви на самотна гара. Когато събраха сили, отново се спуснаха един срещу друг със скорост около 35 километра в час. Последвалият сблъсък генерира енергия от 9430 джаула енергия във всяко едно от животните. Борбите продължиха цяла сутрин. Накрая единият рогач отстъпи, а умореният победител гордо изрева, ознаменувайки триумфа си и легна до едно дърво за почивка. Предстояха му още срещи с опоненти за правото над стадото кошути.
…
Ловецът незабелязано се бе покатерил на един хълм и наблюдаваше битките между благородните животни. Камуфлажните му дрехи се сливаха с пейзажа и го маскираха идеално. Цяла сутрин той наблюдаваше битките и търсеше най-добрия трофей. Един елен, който ревеше в далечния край на поляната, на 300 метра от наблюдателната позиция на дебнещия човек, имаше прекрасни рога.
Легнал, с подпряно на раницата оръжие, ловецът прихвана в оптическия мерник сърдечната област на елена. Повдигна кръстчето около 30 сантиметра по-нагоре от точката, в която искаше да попадне 6.5-грамовия куршум, и плавно натисна спусъка.
Звукът от изстрела още не бе достигнал животното, когато то усети парването. Еленът подскочи високо, изгърбвайки се, и побягна. Измина едва 10 метра и спря, защото прималя. Олюля се, падна и притихна.
Доволен от успешния лов, без да бърза, човекът извади лула от джоба си, натъпка я с тютюн, запали я и се замисли за физичния закон, който уби елена. Енергията, която отдаде куршума на разстоянието от 300 метра, бе едва 1550 джаула. Нима могъщите животни не понасяха по време на сблъсъците помежду си около 6 пъти по-мощни удари? След всеки сблъсък те се разделяха видимо ненаранени. Нима енергията на куршума от 1550 джаула е достатъчна, за да убие, а енергията на сблъсъка помежду им над 9400 джаула не е? Излиза, че не факторът енергия е този, който е решаващ. Да вземем за пример стрелата, която пронизва животно със скорост 80 метра в секунда и тежи 26 грама. Нейната енергия е още по-малка – едва 83 джаула. Нима с пробит бял дроб животното може да измине повече от 50-60 метра, преди да падне и да умре?
Професионалните ловци на едър и опасен дивеч са установили правилото, което Уолтър Бел-Карамоджо е извел като аксиома в лова: „Не е важно с какво, а къде поразяваш животното.”
Старата германска школа призовава към определено енергоотдаване на куршума на съответната дистанция, за да има гарантиран летален ефект, за да не се ранява животното и да не страда. Разбира се, има някаква релативност, защото според формулата за енергията (E=V.V.M:2) тук участват скорост и маса на куршума.
Нека хипотетично да надзърнем в тялото на едно животно, когато куршумът го пронизва. Съвременните ловни куршуми имат свойството (кои по-добро, кои по-лошо) при съприкосновение с плътта на животното да експандират (да увеличават диаметъра си). Не мислете, че докато преминава през тялото проектилът непрекъснато увеличава диаметъра си. Този процес започва и приключва доста по-бързо, отколкото предполагаме. Реално в рамките на 2 до 5 сантиметра куршумът приключва с експанзията. Ако наблюдаваме движението на куршуми в прозрачен желатин, имитиращ плътността на животинско тяло, ще забележим, че два куршума с различна дължина и с еднаква скорост оставят различна по диаметър кухина по време на преминаването си през балистичния желатин. Как мислите, кой куршум причинява по-голяма кухина? Познахте – по-дългият.
Ако изстреляме два еднакво дълги куршума с различна скорост в желатиновия блок, отново ще има разлики в диаметъра на раневия канал. Тук по-голяма кухина ще предизвика по-бързият проектил.
Може би примерите са ви омръзнали, но ще си позволя още един, който илюстрира зависимостта на раневия канал от калибъра. Опитите показват, че при куршуми с еднаква скорост и дължина този с по-голям диаметър прави по-голям раневи канал и съответно по-голяма травма.
Скоростта и масата на куршума имат значение за това как убива той, но не защото са част от енергията, а защото дължината на куршума е зависима от теглото, а дългият куршум образува деструктивна вълна с по-голям диаметър.
Ако обобщим казаното дотук, то ще прозвучи по следния начин: дългият, бърз и в голям калибър куршум причинява по-голям раневи канал от бавния, къс и с по-малък диаметър куршум. Разбира се, на всяко действие в природата съответства равно по сила и обратно по знак (посока) противодействие. С това искам да кажа, че за голям раневи канал се заплаща със силен откат, който понасяте вие – стрелеца. Имайте предвид, че някъде по средата е балансът. Ето защо за съответните животни са разработени различни калибри, достатъчни, за да си свършат работата. Оказва се, че попадението в жизненоважен орган (сърце, бял дроб, главен и гръбначен мозък, бъбрек) е ключът към повалянето на дадено животно. За целта е важно да има достатъчно дълбоко проникване на куршума. Относителното проникване се измерва като инерция на съответното тяло (проектил) в килограмометри в секунда. Факторите за определяне на проникването посредством инерцията са:
- Началната скорост на проектила – правопропорционално.
- Челното съпротивление, обусловено от диаметъра на проектила – обратнопропорционално.
- Теглото на проектила – правопропорционално.
- Плътността на медията (средата), в която прониква – обратнопропорционално.
Това практически означава, че два куршума с еднакво тегло и скорост, но с различен диаметър (калибър), изстреляни в еднаква медия, ще проникнат различно. Досещате ли се кой ще проникне повече? Да, това е този с по-малък диаметър.
С казаното дотук искам да апликирам, че необходимостта от адекватен раневи канал, за да бъдат увредени жизненоважните органи на животното, се обуславя от скоростта, масата, диаметъра, дължината и експанзивността на куршума. Само два от тези фактори (скорост и маса) участват във физичната формула за изчисляване на енергията. Останалите (диаметър, дължина и експанзивност) са не по-малко важни, за да бъде осигурен раневия канал. Доказателство за това е и следният пример. Ако се засилим и хвърлим 5-килограмов камък със скорост 25 метра в секунда, по формулата получаваме енергия, равна на 1562,5 джаула. Ако с този камък ударим едно диво прасе в гърдите, сигурно ще го заболи, но няма да умре или да бъде сериозно наранено. От друга страна тази енергия е приблизително колкото тази, която отделя един куршум в калибър .243 на 300 метра или .223 на 100 метра. От личен опит знам, че прасето ще умре от куршума, попаднал в гърдите му.
Бих се радвал, ако този материал накара ловците да преосмислят позицията си, когато става дума за избор на калибър и вид на куршум.